30 июн. 2010 г., 14:25

Дървото пред МОЛ-а в Плевен II

584 0 0

Отсечено дърво -  отсечени надежди,

къс от  небето зачертан е,

прекършена е птича песен безметежна

и на паважа зее рана.

 

То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво,

но с вяра протягаше клони.

Сънуваше, че още е младо, красиво,

окичено с цветни балони.

 

Увиваха го по идея на Явашев

с хартийки бутафорни, пъстри.

Милото, то бе толкова уплашено,

в небето вкопчваше се с пръсти.

 

Надяваше се някак си да преживее:

отново слънцето да среща,

през пролетта отново птици да му пеят,

да види лятото горещо.

 

На туй дърво приличаме и всички ние -

с надежди и мечти и драми.

В мига, когато ТЯ с КОСАТА ни открие,

остава на паважа рана.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...