30 июн. 2010 г., 14:25

Дървото пред МОЛ-а в Плевен II

583 0 0

Отсечено дърво -  отсечени надежди,

къс от  небето зачертан е,

прекършена е птича песен безметежна

и на паважа зее рана.

 

То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво,

но с вяра протягаше клони.

Сънуваше, че още е младо, красиво,

окичено с цветни балони.

 

Увиваха го по идея на Явашев

с хартийки бутафорни, пъстри.

Милото, то бе толкова уплашено,

в небето вкопчваше се с пръсти.

 

Надяваше се някак си да преживее:

отново слънцето да среща,

през пролетта отново птици да му пеят,

да види лятото горещо.

 

На туй дърво приличаме и всички ние -

с надежди и мечти и драми.

В мига, когато ТЯ с КОСАТА ни открие,

остава на паважа рана.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...