Тишината е плодно дръвче
сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
Проговори. Поиска
да откъсне плода
с дързостта си на мъж.
И протегна душа
през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна неистова жажда,
за изгубена дума с лика на жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse