14 abr 2008, 21:16

Дързост

  Poesía
1K 0 8

Тишината е плодно дръвче
                               сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
                                Проговори. Поиска
да откъсне плода
                          с дързостта си на мъж.
И протегна душа
                          през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна  неистова жажда,
за изгубена дума  с лика на жена.
И говори, говори,
                               говори за пътя,
през соления спомен за бивше море,
за делфини, които
                        случайно подслушал
и донесъл спасената дума за мен.
Тишината е залез,
                                преминал по устните.
Уловената капка  живителен сок.
И е дързост на мъж
                                  след пустинните бури,
да узнае греха
                             в забранения плод...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...