14.04.2008 г., 21:16

Дързост

Поезия

1K 0 8

Тишината е плодно дръвче
                               сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
                                Проговори. Поиска
да откъсне плода
                          с дързостта си на мъж.
И протегна душа
                          през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна неистова жажда,
за изгубена дума с лика на жена.
И говори, говори,
                               говори за пътя,
през соления спомен за бивше море,
за делфини, които
                        случайно подслушал
и донесъл спасената дума за мен.
Тишината е залез,
                                преминал по устните.
Уловената капка живителен сок.
И е дързост на мъж
                                  след пустинните бури,
да узнае греха
                             в забранения плод...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

genkaivanova (Генка)

Обожавам да те чета!

2008-04-15T12:21:51+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздравления, Бистре!!!

2008-04-15T11:42:28+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Аплодирам те!!! Чудесен стих, Бисерче!

2008-04-15T11:35:54+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Идейно! Добро хрумване и брилянтна интерпретация! Почитания Биси!

2008-04-15T01:51:02+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Потъвам в светлите нюанси на бисерната ти поезия!
Поздравления!

2008-04-14T22:32:42+03:00