Apr 14, 2008, 9:16 PM

Дързост

  Poetry
1K 0 8

Тишината е плодно дръвче
                               сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
                                Проговори. Поиска
да откъсне плода
                          с дързостта си на мъж.
И протегна душа
                          през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна  неистова жажда,
за изгубена дума  с лика на жена.
И говори, говори,
                               говори за пътя,
през соления спомен за бивше море,
за делфини, които
                        случайно подслушал
и донесъл спасената дума за мен.
Тишината е залез,
                                преминал по устните.
Уловената капка  живителен сок.
И е дързост на мъж
                                  след пустинните бури,
да узнае греха
                             в забранения плод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....