Бисерче (Бистра Малинова) Бисерче (Бистра Малинова)
4 159
Apr 14, 2008, 9:16 PM

Дързост

  Poetry
1K 0 8

Тишината е плодно дръвче
                               сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
                                Проговори. Поиска
да откъсне плода
                          с дързостта си на мъж.
И протегна душа
                          през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна  неистова жажда,
за изгубена дума  с лика на жена.
И говори, говори,
                               говори за пътя,
през соления спомен за бивше море,
за делфини, които
                        случайно подслушал
и донесъл спасената дума за мен.
Тишината е залез,
                                преминал по устните.
Уловената капка  живителен сок.
И е дързост на мъж
                                  след пустинните бури,
да узнае греха
                             в забранения плод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0