Тишината е плодно дръвче
сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
Проговори. Поиска
да откъсне плода
с дързостта си на мъж.
И протегна душа
през горещия вятър
да усети, че не е пустинен мираж.
А по вените тръгна неистова жажда,
за изгубена дума с лика на жена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up