20 mar 2025, 7:07

Дъщерите на Божията Премъдрост

  Poesía
240 0 0

Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т

 

Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва

за пиетета спрямо неговото внимание,

дали и ние сме като Господ проникнати

с Любов ответна към Него и всичко останало.

 

Той разполага с време неограничено

за наблюдение и възможни протекции

към своето висше несъвършено творение,

което го залива с брутални претенции.

 

Отдавна забравило за кулата във Вавилон

и езика общ,навремето не опазен,

днес в най-новия си пропадащ,скапан сезон

на нов общ дегитален език лае с омраза.

 

Надеждата се предава от предци към потомци

чрез Вярата пулсираща в душите на Еретиците,

които с Любов по сърцата на всички ни хлопат,

отстоявайки на Живота Вечните Принципи.

 

17.03.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...