Mar 20, 2025, 7:07 AM

Дъщерите на Божията Премъдрост

  Poetry
231 0 0

Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т

 

Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва

за пиетета спрямо неговото внимание,

дали и ние сме като Господ проникнати

с Любов ответна към Него и всичко останало.

 

Той разполага с време неограничено

за наблюдение и възможни протекции

към своето висше несъвършено творение,

което го залива с брутални претенции.

 

Отдавна забравило за кулата във Вавилон

и езика общ,навремето не опазен,

днес в най-новия си пропадащ,скапан сезон

на нов общ дегитален език лае с омраза.

 

Надеждата се предава от предци към потомци

чрез Вярата пулсираща в душите на Еретиците,

които с Любов по сърцата на всички ни хлопат,

отстоявайки на Живота Вечните Принципи.

 

17.03.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...