20 мар. 2025 г., 07:07

Дъщерите на Божията Премъдрост

234 0 0

Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т

 

Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва

за пиетета спрямо неговото внимание,

дали и ние сме като Господ проникнати

с Любов ответна към Него и всичко останало.

 

Той разполага с време неограничено

за наблюдение и възможни протекции

към своето висше несъвършено творение,

което го залива с брутални претенции.

 

Отдавна забравило за кулата във Вавилон

и езика общ,навремето не опазен,

днес в най-новия си пропадащ,скапан сезон

на нов общ дегитален език лае с омраза.

 

Надеждата се предава от предци към потомци

чрез Вярата пулсираща в душите на Еретиците,

които с Любов по сърцата на всички ни хлопат,

отстоявайки на Живота Вечните Принципи.

 

17.03.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...