1 jun 2008, 17:03

Дъщеря на вятъра 

  Poesía
1003 0 20

Роди се на уличната рампа.

Зачената от мрак и светлина.

Луната - твойта нощна лампа.

Сълзата - паднала звезда.

 

Вятърът ти бе настойник.

Къщата ти - пещера.

С поглед даже и покойник

би изправила отново на крака.

 

Слънцето е твоята усмивка.

Бурята e израз на гнева.

Облаците топла са завивка

на детската ти, девствена душа.

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??