Дъщеря на вятъра
Роди се на уличната рампа.
Зачената от мрак и светлина.
Луната - твойта нощна лампа.
Сълзата - паднала звезда.
Вятърът ти бе настойник.
Къщата ти - пещера.
С поглед даже и покойник
би изправила отново на крака.
Слънцето е твоята усмивка.
Бурята e израз на гнева.
Облаците топла са завивка
на детската ти, девствена душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
