1.06.2008 г., 17:03 ч.

Дъщеря на вятъра 

  Поезия
915 0 20

Роди се на уличната рампа.

Зачената от мрак и светлина.

Луната - твойта нощна лампа.

Сълзата - паднала звезда.

 

Вятърът ти бе настойник.

Къщата ти - пещера.

С поглед даже и покойник

би изправила отново на крака.

 

Слънцето е твоята усмивка.

Бурята e израз на гнева.

Облаците топла са завивка

на детската ти, девствена душа.

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??