Роди се на уличната рампа.
Зачената от мрак и светлина.
Луната - твойта нощна лампа.
Сълзата - паднала звезда.
Вятърът ти бе настойник.
Къщата ти - пещера.
С поглед даже и покойник
би изправила отново на крака.
Слънцето е твоята усмивка.
Бурята e израз на гнева.
Облаците топла са завивка
на детската ти, девствена душа.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
