Ивайло Терзийски
ДЮНА
Понеже любовта е лесна слава
и в нея всеки е досадно вещ,
душата ми сега се олюлява,
по-крехка и от пламъка на свещ...
Но укор страшен няма да продумам.
И както с удивено звънко "ах"
дете измъква кестенче под шума,
след време спомен ще изровя плах...
А там е вечно лято... Ще целуна,
във длани сграбчил, твоето лице, ...