Barona38 (Ивайло Терзийски) Barona38 (Ивайло Терзийски)
34 348
1 dic 2011, 18:14  

Дюна

  Poesía » Otra
1.6K 0 31

Ивайло Терзийски

ДЮНА

 

Понеже любовта е лесна слава

и  в нея всеки е досадно вещ,

душата ми сега се олюлява,

по-крехка и от пламъка на свещ...

 

Но укор страшен няма да продумам.

И както с удивено звънко "ах"  

дете измъква кестенче под шума,

след време спомен ще изровя плах...

 

А там е вечно лято... Ще целуна,

във длани сграбчил, твоето лице,

а ти ще ме погълнеш както дюна

безсънна мида, камък, стъкълце...

 

И щом веднъж избистреното вино

на изгрева по хълма потече,

ще изцедят и капката невинност

момиче и момче...

                    

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    Топлят стиховете ти, Ив!
    Поздрав!
  • Melany71 (Светла)
    Melany71 (Светла)
    Невероятно е !Възхита!Ще си поработя малко, че ще се върна пак да му се наслядя!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    A там е вечно лято:

    Bezzhichen (Безжичен
    nellnokia (Нели Господинова)
    mimamina (Минка Конарова
    danigallery (Йорданка Господинова
    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    С удоволствие - стихотворението и коментарите.
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Хубава дюна!

    Понеже в любовта е жежка дюна,
    поглъща всяка мида като вещ.
    Душата ми сега ще те целуне
    по-крехка и от пламъка на свещ...

    И нищо страшно няма да продумам,
    а само удивено звънко "Ах!"
    Ти ще доплуваш в моята лагуна,
    (след време,този спомен ще е наш)...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0