Дюна
Ивайло Терзийски
ДЮНА
Понеже любовта е лесна слава
и в нея всеки е досадно вещ,
душата ми сега се олюлява,
по-крехка и от пламъка на свещ...
Но укор страшен няма да продумам.
И както с удивено звънко "ах"
дете измъква кестенче под шума,
след време спомен ще изровя плах...
А там е вечно лято... Ще целуна,
във длани сграбчил, твоето лице,
а ти ще ме погълнеш както дюна
безсънна мида, камък, стъкълце...
И щом веднъж избистреното вино
на изгрева по хълма потече,
ще изцедят и капката невинност
момиче и момче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
