Е, и? | |||
Поглеждам в огледалото. | |||
О, ужас! Коя е тази там? | |||
Не те познавам, отиди си! | |||
Защо си тук, не искам и да знам. | |||
Очи затварям, после пак... | |||
а тя стои. Сълзи потичат | |||
от някога красивите очи. | |||
За миг усмивка... и се скри. | |||
Не трябваше да я отпращам. | |||
Тъй мила бе със мен дори сега. | |||
Разбрах Я, не важни са лицата, | |||
а винаги да си на "ТИ" с душа-та. | |||
Поглеждам в огледалото. | |||
Не,... то погледна в мен. | |||
И беше като ново раждане.. | |||
Прегръщам този огледален ден! | |||
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados