Е, и?
| Е, и? | |||
| Поглеждам в огледалото. | |||
| О, ужас! Коя е тази там? | |||
| Не те познавам, отиди си! | |||
| Защо си тук, не искам и да знам. | |||
| Очи затварям, после пак... | |||
| а тя стои. Сълзи потичат | |||
| от някога красивите очи. | |||
| За миг усмивка... и се скри. | |||
| Не трябваше да я отпращам. | |||
| Тъй мила бе със мен дори сега. | |||
| Разбрах Я, не важни са лицата, | |||
| а винаги да си на "ТИ" с душа-та. | |||
| Поглеждам в огледалото. | |||
| Не,... то погледна в мен. | |||
| И беше като ново раждане.. | |||
| Прегръщам този огледален ден! | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
