Е, и?

29.10.2009 г., 0:40 ч.

Поезия » Друга

488 0 7

Е, и?
Поглеждам в огледалото.
О, ужас! Коя е тази там?
Не те познавам, отиди си!
Защо си тук, не искам и да знам.

Очи затварям, после пак...
а тя стои. Сълзи потичат
от някога красивите очи.
За миг усмивка... и се скри.

Не трябваше да я отпращам.
Тъй мила бе със мен дори сега.
Разбрах Я, не важни са лицата,
а винаги да си на "ТИ" с душа-та.

Поглеждам в огледалото.
Не,... то погледна в мен.
И беше като ново раждане..
Прегръщам този огледален ден!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Slaveya (Славка)

2009-10-29T19:47:47+02:00

Истинско предизвикателство е да можеш да се огледаш и Разпознаеш в собственото огледало! Не е лека задача, но си струва, със стиха си ти си успяла! Поздрав, за което!
valiordanov (Валентин Йорданов)

2009-10-29T17:00:52+02:00

Здравей и от мен...Нека сме на Ти...Душа с душа се разпознава...
Elda (Лора)

2009-10-29T10:20:02+02:00

Ех, че е хубав стиха ти!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-10-29T09:20:23+02:00

Браво Мариана!!!
Много ми хареса!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2009-10-29T08:54:19+02:00

Аз измервам живота си с други аршини,
но в огледалото все него срещам.
Той е Двойникът, аз – Оригиналът.
Но сега съм на власт.

Поздрави!
Karaman (Сириус Надежда)

2009-10-29T08:00:15+02:00

Поздрав!
kina (Ракина Радева)

2009-10-29T05:31:06+02:00

Много ми харесва, ще си го запазя!