Oct 29, 2009, 12:40 AM

Е, и?

Poetry » Other

618 0 7

Е, и?
Поглеждам в огледалото.
О, ужас! Коя е тази там?
Не те познавам, отиди си!
Защо си тук, не искам и да знам.

Очи затварям, после пак...
а тя стои. Сълзи потичат
от някога красивите очи.
За миг усмивка... и се скри.

Не трябваше да я отпращам.
Тъй мила бе със мен дори сега.
Разбрах Я, не важни са лицата,
а винаги да си на "ТИ" с душа-та.

Поглеждам в огледалото.
Не,... то погледна в мен.
И беше като ново раждане..
Прегръщам този огледален ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Slaveya (Славка)

Истинско предизвикателство е да можеш да се огледаш и Разпознаеш в собственото огледало! Не е лека задача, но си струва, със стиха си ти си успяла! Поздрав, за което!

2009-10-29T19:47:47+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Здравей и от мен...Нека сме на Ти...Душа с душа се разпознава...

2009-10-29T17:00:52+02:00
Elda (Лора)

Ех, че е хубав стиха ти!

2009-10-29T10:20:02+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Браво Мариана!!!
Много ми хареса!

2009-10-29T09:20:23+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Аз измервам живота си с други аршини,
но в огледалото все него срещам.
Той е Двойникът, аз – Оригиналът.
Но сега съм на власт.

Поздрави!

2009-10-29T08:54:19+02:00