23 oct 2011, 23:10

Е какво пък

  Poesía » Otra
1.2K 0 28

Е какво пък, ще отида, ще седна

на някоя маса от края

и ще гледам със поглед размекнат

как се смее светът до премала.

 

Нямам смях и не знам да се смея

като онази ефектна блондинка,

на планетата Смях тя живее,

не пропуска банкет, нито снимка.

 

Ще помоля госпожица Смях                          

да ми сипе коктейл от трапчинки,

с малко повече дързост на прах

ще разбия леда на снежинки.

 

А после ще се преместя и седна

на най-шумната маса в средата

и ще ям докато ми преседне

от баклавичките на суетата.

 

Ориг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...