Oct 23, 2011, 11:10 PM

Е какво пък

  Poetry » Other
1.2K 0 28

Е какво пък, ще отида, ще седна

на някоя маса от края

и ще гледам със поглед размекнат

как се смее светът до премала.

 

Нямам смях и не знам да се смея

като онази ефектна блондинка,

на планетата Смях тя живее,

не пропуска банкет, нито снимка.

 

Ще помоля госпожица Смях                          

да ми сипе коктейл от трапчинки,

с малко повече дързост на прах

ще разбия леда на снежинки.

 

А после ще се преместя и седна

на най-шумната маса в средата

и ще ям докато ми преседне

от баклавичките на суетата.

 

Ориг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...