Oct 23, 2011, 11:10 PM

Е какво пък

  Poetry » Other
1.2K 0 28

Е какво пък, ще отида, ще седна

на някоя маса от края

и ще гледам със поглед размекнат

как се смее светът до премала.

 

Нямам смях и не знам да се смея

като онази ефектна блондинка,

на планетата Смях тя живее,

не пропуска банкет, нито снимка.

 

Ще помоля госпожица Смях                          

да ми сипе коктейл от трапчинки,

с малко повече дързост на прах

ще разбия леда на снежинки.

 

А после ще се преместя и седна

на най-шумната маса в средата

и ще ям докато ми преседне

от баклавичките на суетата.

 

Ориг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...