19 abr 2012, 22:36

* * *

  Poesía
481 0 0

Искам утре да те видя,

да не отделяш очи от мен.

Там, някъде помежду ни -

на времето да сме в плен.

В очите ти да погледна -

както никой друг досега.

Дълбоко в душата ти да

вникна -

да бъда единствен откривател

зад непробиваемата стена.

Ръката ти да докосна,

да усетя как напрежението

преминава в моята ръка.

Без причина да те прегърна,

за миг - вечен,

да усетя, че мой си и на никоя друга.

Но съдбата те е срещнала

с друга...

И моят блян

живее....

само в мен.

А погледа ти с тъга

срещам всеки ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венелина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...