19.04.2012 г., 22:36

* * *

483 0 0

Искам утре да те видя,

да не отделяш очи от мен.

Там, някъде помежду ни -

на времето да сме в плен.

В очите ти да погледна -

както никой друг досега.

Дълбоко в душата ти да

вникна -

да бъда единствен откривател

зад непробиваемата стена.

Ръката ти да докосна,

да усетя как напрежението

преминава в моята ръка.

Без причина да те прегърна,

за миг - вечен,

да усетя, че мой си и на никоя друга.

Но съдбата те е срещнала

с друга...

И моят блян

живее....

само в мен.

А погледа ти с тъга

срещам всеки ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...