Искам утре да те видя,
да не отделяш очи от мен.
Там, някъде помежду ни -
на времето да сме в плен.
В очите ти да погледна -
както никой друг досега.
Дълбоко в душата ти да
вникна -
да бъда единствен откривател
зад непробиваемата стена.
Ръката ти да докосна,
да усетя как напрежението
преминава в моята ръка.
Без причина да те прегърна,
за миг - вечен,
да усетя, че мой си и на никоя друга.
Но съдбата те е срещнала
с друга...
И моят блян
живее....
само в мен.
А погледа ти с тъга
срещам всеки ден.
© Венелина Колева Все права защищены