29 oct 2009, 0:36

* * * 

  Poesía » Otra
596 0 4

 

 

Преметна през рамо и този ден.

Дишаше...

Отвори тефтера, зачеркна  ненужното,

и го записа отново...

Закрачи пак  бавно към себе си - 

да се прибира, прегризал съдбата си,

невиждащ  нощта - а тя все го причакваше -

и пак  му  приготви  завивките...

прегърна го, сетне го стисна  за гърлото.

 

Без въздух останал, я моли „Отивай си”.

 

... и след тъмната нощ 

посрещна  изгрева...

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??