Oct 29, 2009, 12:36 AM

* * * 

  Poetry » Other
666 0 4

 

 

Преметна през рамо и този ден.

Дишаше...

Отвори тефтера, зачеркна  ненужното,

и го записа отново...

Закрачи пак  бавно към себе си - 

да се прибира, прегризал съдбата си,

невиждащ  нощта - а тя все го причакваше -

и пак  му  приготви  завивките...

прегърна го, сетне го стисна  за гърлото.

 

Без въздух останал, я моли „Отивай си”.

 

... и след тъмната нощ 

посрещна  изгрева...

© Юлиана Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??