* * *
Преметна през рамо и този ден.
Дишаше...
Отвори тефтера, зачеркна ненужното,
и го записа отново...
Закрачи пак бавно към себе си -
да се прибира, прегризал съдбата си,
невиждащ нощта - а тя все го причакваше -
и пак му приготви завивките...
прегърна го, сетне го стисна за гърлото.
Без въздух останал, я моли „Отивай си”.
... и след тъмната нощ
посрещна изгрева...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Асенова Всички права запазени
