29.10.2009 г., 0:36 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
591 0 4

 

 

Преметна през рамо и този ден.

Дишаше...

Отвори тефтера, зачеркна  ненужното,

и го записа отново...

Закрачи пак  бавно към себе си - 

да се прибира, прегризал съдбата си,

невиждащ  нощта - а тя все го причакваше -

и пак  му  приготви  завивките...

прегърна го, сетне го стисна  за гърлото.

 

Без въздух останал, я моли „Отивай си”.

 

... и след тъмната нощ 

посрещна  изгрева...

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??