20 abr 2011, 23:34

* * *

  Poesía
989 0 2

Ще скочиш ли с мен?

Попитах. 

Ще дойдеш ли с мен

във съня? 

Откъдето най-

безцеремонно си

заминахме, за да

дочакаме любовта?

Питам те, ще се

върнеш ли с мен

обратно във мислите -

където не бяхме едно,

душите ни ангелски 

чисти бяха само деца.

Бяха телата ни нищо

повече от нажежени

искри и отчаяно се 

търсеха да лумнат в 

пожар. И после лицата

ни зачервени, пламтящи

утрото немирно дочакаха.

Кажи, ще се върнеш ли

с мене обратно, далече

в съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...