Ще скочиш ли с мен?
Попитах.
Ще дойдеш ли с мен
във съня?
Откъдето най-
безцеремонно си
заминахме, за да
дочакаме любовта?
Питам те, ще се
върнеш ли с мен
обратно във мислите -
където не бяхме едно,
душите ни ангелски
чисти бяха само деца.
Бяха телата ни нищо
повече от нажежени
искри и отчаяно се
търсеха да лумнат в
пожар. И после лицата
ни зачервени, пламтящи
утрото немирно дочакаха.
Кажи, ще се върнеш ли
с мене обратно, далече
в съня.
© Александра Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
