20 апр. 2011 г., 23:34

* * *

990 0 2

Ще скочиш ли с мен?

Попитах. 

Ще дойдеш ли с мен

във съня? 

Откъдето най-

безцеремонно си

заминахме, за да

дочакаме любовта?

Питам те, ще се

върнеш ли с мен

обратно във мислите -

където не бяхме едно,

душите ни ангелски 

чисти бяха само деца.

Бяха телата ни нищо

повече от нажежени

искри и отчаяно се 

търсеха да лумнат в 

пожар. И после лицата

ни зачервени, пламтящи

утрото немирно дочакаха.

Кажи, ще се върнеш ли

с мене обратно, далече

в съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...