20 апр. 2011 г., 23:34

* * *

993 0 2

Ще скочиш ли с мен?

Попитах. 

Ще дойдеш ли с мен

във съня? 

Откъдето най-

безцеремонно си

заминахме, за да

дочакаме любовта?

Питам те, ще се

върнеш ли с мен

обратно във мислите -

където не бяхме едно,

душите ни ангелски 

чисти бяха само деца.

Бяха телата ни нищо

повече от нажежени

искри и отчаяно се 

търсеха да лумнат в 

пожар. И после лицата

ни зачервени, пламтящи

утрото немирно дочакаха.

Кажи, ще се върнеш ли

с мене обратно, далече

в съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...