(вдъхновено и посветено на "Финдли" от Робърт Бърнс)

-          Пак проблемите с подутия стомах.

-          Стига си се тъпкал вече, да те еба и глупака!

-          Не ми говори така, старче, щото ще взема капака...

-          С някакъв си ръждясал капак, щеш ти да видиш моя крах? По-добре овари си още боб.

-          Искаш да кажеш, че на боба аз съм роб?

-          Казвам, каквото е вярно. За мисъл не ща и да чуя.

 *

-          Още една паница за доброто старо време.

-          Келеш си и ще носиш свойто бреме!

-          Ти още ли си тук бе, будала?!

-          Аз съм само в твоята глава.

*

-          Но стига глупости! Не чуваш ли пред нашата врата, някой чука сега?

-          В този късен час?

-          Ще чука, може би, още час.

-          Настоятелен ще да е тоя типаж.

-          Че дай да му отворим вече, ега!

-          Прав си, че боли ме мен глава.

-          Но навън е гъста мъгла!

-          Какво общо има това?

*

Пред тяхната врата

стояла сама –

вечността.

02.01.14г.