(вдъхновено и посветено на "Финдли" от Робърт Бърнс)
- Пак проблемите с подутия стомах.
- Стига си се тъпкал вече, да те еба и глупака!
- Не ми говори така, старче, щото ще взема капака...
- С някакъв си ръждясал капак, щеш ти да видиш моя крах? По-добре овари си още боб.
- Искаш да кажеш, че на боба аз съм роб?
- Казвам, каквото е вярно. За мисъл не ща и да чуя.
*
- Още една паница за доброто старо време.
- Келеш си и ще носиш свойто бреме!
- Ти още ли си тук бе, будала?!
- Аз съм само в твоята глава.
*
- Но стига глупости! Не чуваш ли пред нашата врата, някой чука сега?
- В този късен час?
- Ще чука, може би, още час.
- Настоятелен ще да е тоя типаж.
- Че дай да му отворим вече, ега!
- Прав си, че боли ме мен глава.
- Но навън е гъста мъгла!
- Какво общо има това?
*
Пред тяхната врата
стояла сама –
вечността.
02.01.14г.
© Денис Метев All rights reserved.