24 ago 2007, 12:44

* * * 

  Poesía
655 0 8

КОГАТО                                                                                                                                        


Когато прелее безмълвието в мен,

стават страшни неща.

Думите рухват върху белия лист,

като лавина.

Сама срещу себе си търся съюзник.                                                 
Да ме измъкне от думите,

докато не са ме затрупали.                                                        
Тогава не мога да дишам.                                                                  
Всичко в мене трепери,                                                                        
защото потушавам бунта                                                                    
на преглътнати мигове.

И винаги има жертви.                 

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??