* * *
КОГАТО
Когато прелее безмълвието в мен,
стават страшни неща.
Думите рухват върху белия лист,
като лавина.
Сама срещу себе си търся съюзник.
Да ме измъкне от думите,
докато не са ме затрупали.
Тогава не мога да дишам.
Всичко в мене трепери,
защото потушавам бунта
на преглътнати мигове.
И винаги има жертви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
