Aug 24, 2007, 12:44 PM

* * * 

  Poetry
654 0 8

КОГАТО                                                                                                                                        


Когато прелее безмълвието в мен,

стават страшни неща.

Думите рухват върху белия лист,

като лавина.

Сама срещу себе си търся съюзник.                                                 
Да ме измъкне от думите,

докато не са ме затрупали.                                                        
Тогава не мога да дишам.                                                                  
Всичко в мене трепери,                                                                        
защото потушавам бунта                                                                    
на преглътнати мигове.

И винаги има жертви.                 

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??