17 dic 2009, 15:58

* * *

  Poesía
1.2K 0 5

Любовта ми проговори в просъница

и ме накара да докосна звездите.

Протегнах се със всички,

сили... и помилвах луната.

Без да искам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малин Милков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, че красиво!
    Хубаво е, че си помилвал луната.. понякога сред звездите.. тя се губи...
  • И луната обича, когато...
  • ... уловил си мига... а можеше в устрема си към звездите да го пропуснеш...
  • ... когато ръцете ти излязат от очертанията на тялото, погледа рядко стига до там... хубавото е, че когато Любовта те помоли да докоснеш нещо- може да сбъркаш ама със сигурност няма да е на загуба...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...