17 дек. 2009 г., 15:58

* * * 

  Поэзия
1015 0 5

Любовта ми проговори в просъница

и ме накара да докосна звездите.

Протегнах се със всички,

сили... и помилвах луната.

Без да искам.

© Малин Милков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах, че красиво!
    Хубаво е, че си помилвал луната.. понякога сред звездите.. тя се губи...
  • И луната обича, когато...
  • ... уловил си мига... а можеше в устрема си към звездите да го пропуснеш...
  • ... когато ръцете ти излязат от очертанията на тялото, погледа рядко стига до там... хубавото е, че когато Любовта те помоли да докоснеш нещо- може да сбъркаш ама със сигурност няма да е на загуба...
Предложения
: ??:??