* * *

Поезия

1.2K 0 5

Любовта ми проговори в просъница

и ме накара да докосна звездите.

Протегнах се със всички,

сили... и помилвах луната.

Без да искам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stefitopz (Стефка Георгиева )

Ах, че красиво!
Хубаво е, че си помилвал луната.. понякога сред звездите.. тя се губи...

2009-12-18T22:56:56+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

И луната обича, когато...

2009-12-17T22:49:08+02:00
sanctus (Малин Милков)

2009-12-17T21:55:22+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... уловил си мига... а можеше в устрема си към звездите да го пропуснеш...

2009-12-17T20:08:33+02:00
pureblack (Георги Колев)

... когато ръцете ти излязат от очертанията на тялото, погледа рядко стига до там... хубавото е, че когато Любовта те помоли да докоснеш нещо- може да сбъркаш ама със сигурност няма да е на загуба...

2009-12-17T17:53:07+02:00