Dec 17, 2009, 3:58 PM

* * * 

  Poetry
1014 0 5

Любовта ми проговори в просъница

и ме накара да докосна звездите.

Протегнах се със всички,

сили... и помилвах луната.

Без да искам.

© Малин Милков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ах, че красиво!
    Хубаво е, че си помилвал луната.. понякога сред звездите.. тя се губи...
  • И луната обича, когато...
  • ... уловил си мига... а можеше в устрема си към звездите да го пропуснеш...
  • ... когато ръцете ти излязат от очертанията на тялото, погледа рядко стига до там... хубавото е, че когато Любовта те помоли да докоснеш нещо- може да сбъркаш ама със сигурност няма да е на загуба...
Random works
: ??:??