* * *
Любовта ми проговори в просъница
и ме накара да докосна звездите.
Протегнах се със всички,
сили... и помилвах луната.
Без да искам.
© Малин Милков All rights reserved.
Dec 17, 2009, 3:58 PM
Comments
Comments
-
Ах, че красиво!
Хубаво е, че си помилвал луната.. понякога сред звездите.. тя се губи... -
-
... уловил си мига... а можеше в устрема си към звездите да го пропуснеш... -
... когато ръцете ти излязат от очертанията на тялото, погледа рядко стига до там... хубавото е, че когато Любовта те помоли да докоснеш нещо- може да сбъркаш ама със сигурност няма да е на загуба...
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
