7 sept 2010, 21:43

* * * 

  Poesía
705 0 6
Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък,
по-временен и от сезон,
по-ненадеен от утеха
и по-въздушен от балон.
Но никога не коленичил
и чужда песен не запял,
и вместо да остане ничий,
Животът мене е живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??