Sep 7, 2010, 9:43 PM

* * *

Poetry

867 0 6

Затрупа мисли снеговеят

и няма изход от леда.

Животът ми, във път зареян,

остави ли поне следа?

Като леда премина крехък,

по-временен и от сезон,

по-ненадеен от утеха

и по-въздушен от балон.

Но никога не коленичил

и чужда песен не запял,

и вместо да остане ничий,

Животът мене е живял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

"...по-временен и от сезон,
по-ненадеен от утеха..."

Животът е толкова кратък, че би било цяло щастие, ако изобщо успееш да кихнеш докато си на тази земя. Стихотворението ти е елегантен синтез, постигнат от мъдър, чувствителен и деликатен човек. Харесвам и други твои стихотворения, стилът ти прави впечатление. Бих се радвал да публикуваш по-често.

"...и вместо да остане ничий,
Животът мене е живял."

2012-04-02T14:16:26+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Постигнала си съвършенство!

2010-11-12T01:20:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Достойно есть

2010-09-08T00:13:05+03:00
geowid (Георги Видинов)

ако и ние сме ничии-нема лошо-нека ни изживее

2010-09-07T22:29:43+03:00
Rondissima (Соня Емануилова)

Добро е

2010-09-07T22:24:04+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9