Niveana (Емилия Николова)
42 167
7.09.2010 г., 21:43 ч.

* * * 

  Поезия
577 0 6

Затрупа мисли снеговеят

и няма изход от леда.

Животът ми, във път зареян,

остави ли поне следа?

 

Като леда премина крехък,

по-временен и от сезон,

по-ненадеен от утеха

и по-въздушен от балон.

 

Но никога не коленичил

и чужда песен не запял,

и вместо да остане ничий,

Животът мене е живял.

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...по-временен и от сезон,
    по-ненадеен от утеха..."

    Животът е толкова кратък, че би било цяло щастие, ако изобщо успееш да кихнеш докато си на тази земя. Стихотворението ти е елегантен синтез, постигнат от мъдър, чувствителен и деликатен човек. Харесвам и други твои стихотворения, стилът ти прави впечатление. Бих се радвал да публикуваш по-често.

    "...и вместо да остане ничий,
    Животът мене е живял."

  • Постигнала си съвършенство!
  • Достойно есть
  • ако и ние сме ничии-нема лошо-нека ни изживее
  • Добро е
  • Добра равносметка!
    Харесах.
Предложения
: ??:??