* * *

Поезия

866 0 6

Затрупа мисли снеговеят

и няма изход от леда.

Животът ми, във път зареян,

остави ли поне следа?

Като леда премина крехък,

по-временен и от сезон,

по-ненадеен от утеха

и по-въздушен от балон.

Но никога не коленичил

и чужда песен не запял,

и вместо да остане ничий,

Животът мене е живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

"...по-временен и от сезон,
по-ненадеен от утеха..."

Животът е толкова кратък, че би било цяло щастие, ако изобщо успееш да кихнеш докато си на тази земя. Стихотворението ти е елегантен синтез, постигнат от мъдър, чувствителен и деликатен човек. Харесвам и други твои стихотворения, стилът ти прави впечатление. Бих се радвал да публикуваш по-често.

"...и вместо да остане ничий,
Животът мене е живял."

2012-04-02T14:16:26+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Постигнала си съвършенство!

2010-11-12T01:20:31+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Достойно есть

2010-09-08T00:13:05+03:00
geowid (Георги Видинов)

ако и ние сме ничии-нема лошо-нека ни изживее

2010-09-07T22:29:43+03:00
Rondissima (Соня Емануилова)

Добро е

2010-09-07T22:24:04+03:00