18 sept 2011, 0:31

***

925 0 0

Разкажи ми приказка -

стара, забравена!

Колко въпроси висят

и колко любопитство изгаря?

Ще те погледна със детски очи,

залюбили вълшебството.

Ще се гмурна в гласа ти

и омагьосана -

в пясъчна кула ще се преместя.

Паяк решетка ще сложи

на прозореца, дето те чакам.

Ще броя дните и нощите,

ще се сливам със светлината и мрака...

А ти все мълчиш

и свещта вече догаря.

Но продължаваш със ръце и очи

сегашната приказка.

Защо са ни старите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...