Разкажи ми приказка -

стара, забравена!

Колко въпроси висят

и колко любопитство изгаря?

Ще те погледна със детски очи,

залюбили вълшебството.

Ще се гмурна в гласа ти

и омагьосана -

в пясъчна кула ще се преместя.

Паяк решетка ще сложи

на прозореца, дето те чакам.

Ще броя дните и нощите,

ще се сливам със светлината и мрака...

А ти все мълчиш

и свещта вече догаря.

Но продължаваш със ръце и очи

сегашната приказка.

Защо са ни старите?