***
922
0
0
Разкажи ми приказка -
стара, забравена!
Колко въпроси висят
и колко любопитство изгаря?
Ще те погледна със детски очи,
залюбили вълшебството.
Ще се гмурна в гласа ти
и омагьосана -
в пясъчна кула ще се преместя.
Паяк решетка ще сложи
на прозореца, дето те чакам.
Ще броя дните и нощите,
ще се сливам със светлината и мрака...
А ти все мълчиш
и свещта вече догаря.
Но продължаваш със ръце и очи
сегашната приказка.
Защо са ни старите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Райкова Всички права запазени
