* * *
Огънят на
Прабългарските
страсти
гори и топли
векове.
Душата,
Българска,
разкърти
разпятия и
пясъчни дворци.
Земя роди се.
Чиста,
светла и омайна,
като хубост на девица.
Като майка,
жадна да накърми
първата си рожба.
Българска земя,
небе от обич и
страдания.
Прегърнала мечтите ни,
приютила
бесовете ни,
като орлица,
надвиснала над
бъдните ни дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados
