Огънят на
Прабългарските
страсти
гори и топли
векове.
Душата,
Българска,
разкърти
разпятия и
пясъчни дворци.
Земя роди се.
Чиста,
светла и омайна,
като хубост на девица.
Като майка,
жадна да накърми
първата си рожба.
Българска земя,
небе от обич и
страдания.
Прегърнала мечтите ни,
приютила
бесовете ни,
като орлица,
надвиснала над
бъдните ни дни.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
