1 nov 2009, 19:03

* * * 

  Poesía » De amor
523 0 0

 

*  *  *

Захапала нашите две непонятни съдби,

любовта си отива със стъпки – котешки леки.

И с лапи утъпква в снега много тънка пътека –

преродени да тръгнем по нея с едно „може би”.

Любовта си отива като котка – дискретно и тихо.

И проблясва окото й хищно – безумен елмаз.

С неродени сълзи от пресъхнали мисли във нас

две души под снега като есенни листи изгниха.

© Жана Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??