Nov 1, 2009, 7:03 PM

* * * 

  Poetry » Love
522 0 0

 

*  *  *

Захапала нашите две непонятни съдби,

любовта си отива със стъпки – котешки леки.

И с лапи утъпква в снега много тънка пътека –

преродени да тръгнем по нея с едно „може би”.

Любовта си отива като котка – дискретно и тихо.

И проблясва окото й хищно – безумен елмаз.

С неродени сълзи от пресъхнали мисли във нас

две души под снега като есенни листи изгниха.

© Жана Райчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??