* * *

*  *  *

Захапала нашите две непонятни съдби,

любовта си отива със стъпки – котешки леки.

И с лапи утъпква в снега много тънка пътека –

преродени да тръгнем по нея с едно „може би”.

Любовта си отива като котка – дискретно и тихо.

И проблясва окото й хищно – безумен елмаз.

С неродени сълзи от пресъхнали мисли във нас

две души под снега като есенни листи изгниха.