* * *
Захапала нашите две непонятни съдби,
любовта си отива със стъпки – котешки леки.
И с лапи утъпква в снега много тънка пътека –
преродени да тръгнем по нея с едно „може би”.
Любовта си отива като котка – дискретно и тихо.
И проблясва окото й хищно – безумен елмаз.
С неродени сълзи от пресъхнали мисли във нас
две души под снега като есенни листи изгниха.