* * *
643
0
0
* * *
Захапала нашите две непонятни съдби,
любовта си отива със стъпки – котешки леки.
И с лапи утъпква в снега много тънка пътека –
преродени да тръгнем по нея с едно „може би”.
Любовта си отива като котка – дискретно и тихо.
И проблясва окото й хищно – безумен елмаз.
С неродени сълзи от пресъхнали мисли във нас
две души под снега като есенни листи изгниха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Райчева Всички права запазени
