20 dic 2007, 15:51

******

817 0 14

  Със  поредна  цигара,     

  след  девето  кафе,

  девет  пъти  във  ада

  слизам  с  ядно  сърце -

  девет  пъти  да  питам,

  кой  ме  дявол  подведе

  и  след  девет  любови

  и  последната  взе  ми.

  Девет  пъти  катрани 

  ми  гориха  нозете,

  но  до  всички  казани

  спирах  смело:

                       "Простете!   

  Кой  е  тука  баш-дяволът,

  който  толкоз  ме  мъчи -

  искам  среща  със  него,

  та  дано  ме  научи

  как  да  бягам  от  дяволи,

  дето  мътят  главата!

  Колко  струва - обратно

  да  си  взема  душата?"

 

  Девет  пъти  ме  гледаха

  и  почтително, и  стреснато.

  Най-накрая  отнякъде

  огледало  донесоха.

  Гледам  в  него - не  вярвам:    

  срещу  мен  дяволица

  с дяволита  усмивка

  ми  подава  десница.   

                

              март  2006                                                                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...