20 dic 2007, 15:51

****** 

  Poesía » De amor
627 0 14

  Със  поредна  цигара,     

  след  девето  кафе,

  девет  пъти  във  ада

  слизам  с  ядно  сърце -

  девет  пъти  да  питам,

  кой  ме  дявол  подведе

  и  след  девет  любови

  и  последната  взе  ми.

  Девет  пъти  катрани 

  ми  гориха  нозете,

  но  до  всички  казани

  спирах  смело:

                       "Простете!   

  Кой  е  тука  баш-дяволът,

  който  толкоз  ме  мъчи -

  искам  среща  със  него,

  та  дано  ме  научи

  как  да  бягам  от  дяволи,

  дето  мътят  главата!

  Колко  струва - обратно

  да  си  взема  душата?"

 

  Девет  пъти  ме  гледаха

  и  почтително, и  стреснато.

  Най-накрая  отнякъде

  огледало  донесоха.

  Гледам  в  него - не  вярвам:    

  срещу  мен  дяволица

  с дяволита  усмивка

  ми  подава  десница.   

                

              март  2006                                                                                             

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??