Dec 20, 2007, 3:51 PM

******

  Poetry » Love
814 0 14

  Със  поредна  цигара,     

  след  девето  кафе,

  девет  пъти  във  ада

  слизам  с  ядно  сърце -

  девет  пъти  да  питам,

  кой  ме  дявол  подведе

  и  след  девет  любови

  и  последната  взе  ми.

  Девет  пъти  катрани 

  ми  гориха  нозете,

  но  до  всички  казани

  спирах  смело:

                       "Простете!   

  Кой  е  тука  баш-дяволът,

  който  толкоз  ме  мъчи -

  искам  среща  със  него,

  та  дано  ме  научи

  как  да  бягам  от  дяволи,

  дето  мътят  главата!

  Колко  струва - обратно

  да  си  взема  душата?"

 

  Девет  пъти  ме  гледаха

  и  почтително, и  стреснато.

  Най-накрая  отнякъде

  огледало  донесоха.

  Гледам  в  него - не  вярвам:    

  срещу  мен  дяволица

  с дяволита  усмивка

  ми  подава  десница.   

                

              март  2006                                                                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Драгнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...