******
Със поредна цигара,
след девето кафе,
девет пъти във ада
слизам с ядно сърце -
девет пъти да питам,
кой ме дявол подведе
и след девет любови
и последната взе ми.
Девет пъти катрани
ми гориха нозете,
но до всички казани
спирах смело:
"Простете!
Кой е тука баш-дяволът,
който толкоз ме мъчи -
искам среща със него,
та дано ме научи
как да бягам от дяволи,
дето мътят главата!
Колко струва - обратно
да си взема душата?"
Девет пъти ме гледаха
и почтително, и стреснато.
Най-накрая отнякъде
огледало донесоха.
Гледам в него - не вярвам:
срещу мен дяволица
с дяволита усмивка
ми подава десница.
март 2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
Интересна идея и подобаващо добро изпълнение!
