14 may 2010, 13:47

* * *

  Poesía
514 0 0

    Всеки вярва във нещо,

    недей да ми казваш, че не е така.

    Всеки има свой ритуал за деня,

    недей да ми казваш,ч е не е така.

 

   А ти видя ли човека отвън?

   И той забързан в своето битие,

   опитвайки се да стигне навреме,

   все пак заобиколи канавката и

   дори намокри крака си.

 

   Надеждата, която крепи хората,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

   Вярата, която е в сърцата им,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

 

   Видях черна котка, а тя  пресече пътя ми,

   какво от това,

   аз вярвам, че денят ми ще бъде прекрасен,

   защото  направих своя ритуал сутринта.

 

   Недей да отричаш, да ми казваш, че не съм права,

   защото ако вярата наистина  си отиде,  няма да има вече хора.

   Да останеш без вяра е първата крачка към смъртта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...