14 may 2010, 13:47

* * * 

  Poesía
418 0 0

    Всеки вярва във нещо,

    недей да ми казваш, че не е така.

    Всеки има свой ритуал за деня,

    недей да ми казваш,ч е не е така.

 

   А ти видя ли човека отвън?

   И той забързан в своето битие,

   опитвайки се да стигне навреме,

   все пак заобиколи канавката и

   дори намокри крака си.

 

   Надеждата, която крепи хората,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

   Вярата, която е в сърцата им,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

 

   Видях черна котка, а тя  пресече пътя ми,

   какво от това,

   аз вярвам, че денят ми ще бъде прекрасен,

   защото  направих своя ритуал сутринта.

 

   Недей да отричаш, да ми казваш, че не съм права,

   защото ако вярата наистина  си отиде,  няма да има вече хора.

   Да останеш без вяра е първата крачка към смъртта.

 

 

© Габриела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??